Моята приятелка никога не плаче...
Тя е ведра и усмихната като пролетна роса,

тя е светъл лъч в днешния ми ден,

топъл лъх на ангелски крила.
Тя е нежна и красива, дълбока и умислена,

тя е светъл лъч в моя ден.
Моето слънце е най-искрящото слънце на света,

то греее и сияе като незалязваща звезда сочи пътя,

държи ме за ръка, носи ме на крилата на радостта.
тя е ведра и усмихната като пролетна роса.
Моето бебе е малко и добричко,
в очите му се крие целият прекрасен свят,
то се смее, то играе, без да търси някого в нощта.
Моето козуначе е вкусно като медна пита,

с крехък крем, 

със стафиди е обвито цялата като шоколаден крем.
                                                                 
****************************************************
Знам и вярвам силно, че там до теб е топло,
там, където моето сърце тупти и
щом е близо до теб, вечно ще тупти,
навеки и вовеки, нали

А щом е така, защо отново съм сам
и далече си ти?
Знам, любовта е с отрова,
но ако двамата с теб си
пожелаем сега,

като сладка стафидка би се превърнала тя,
защото  съм сигурен, защото знам,
че моето бебе е все още там,
все така усмихнато и мило,
моята надежда, моят розов блян,
и още е вкусно, още красиво
като пролетен ден.

Сигурен съм, да, все още знам,
че моето козуначе все още там,
лежи, а може би нани и дано
все така мое остане,
а аз обещавам още сега,
че ще го пазя, като диамант
във ръка, защото съм сигурен,
защото знам, че по-ценно от него не има,
то няма цена, за твоята усмивка бих продал
своята душа.

 И думи, и думи
безкрайни в нощта не ще разкажат
за моето бебе, за нейните ангелски сетива,
защото тя е неземна, подарък от Бога,
изгубя ли я?! Едва ли без него ще мога,
''вярвам, дишам, работя, живея,
и стихове пиша (тъй както умея).

И знам, и вярвам, че с теб животът е песен,
животът е по-хубав от пролетен ден''
Знаеш - липсваш ми повече от всичко...