inferate
13 el resultado
...
Обичах своето безвремие и дъха на кожата ти рано сутрин,
обичах ги в Неделя, а от останалите дни почти не помня...
Опитах се, не стана - пак да стана,
да опитам или
да си припомня -две души как в една се бяха вплели и ...
  844 
***
***
Погледът му се спря, сякаш видя нещо. Нещо, което го накара да спре да говори, да слуша, сякаш бе някъде другаде. И не желае да се връща дори за секунда. Но последва въпрос, който нямаше как да пренебрегне, обърна се и впери очи в моите, сякаш нещо ги направи тъжни и сиви, като че ли болка ги бе ...
  945 
Пътуване из ада
Част 1
“Криеш се зад ъгъла, виждам те, усмихваш се, не мога да се сдържа, краката ми се разтапят и светът се върти, аз не знам къде съм, но знам ти къде си, там, на крачка от мен, така блестяща и искряща, заслепително красива. Аз те гоня, но тичаш бързо, бягаш, криеш се по малките ул ...
  1104 
Сутрин, рано призори, момчето ставало, миело се и отивало на училище. Както в много от селата, в които всички ние живеем, училището било твърде далеч, затова целият път, който преминавал, бил изпълнен в мисли и надежди...
Целта била една, начините различни, но мечтите са и за това, нали? Всички ние ...
  971 
Какво означава една усмивка? За някои може би е малко, за други е нещо, а за мен? За мен е всичко... Защото не е просто някоя усмивка, тя е нейната, най-красивата, най-чаровната, тя няма определение, няма израз, няма картина, няма снимка, няма обяснение, няма равна, няма подобна, няма такава - дори ...
  1104 
*
Нежна и прохладна като пролетна роса,
ти докосна леко - моята душа...
А там бе тъмно, беше мрак,
бях ''насред нищото в средата'' - моят Ад, ...
  917 
Денят започна с нейната усмивка... Нежна като утринна роса, бе красива, лека, истинска, бе моя. Изпълваше цялото пространство с приказен прашец, напомняйки, че нейното присъствие оставя трайна следа у присъстващите. Да, най-вече у мен, защото бе моя. И не тази дума - коварна, непристъпна, не ''моя'' ...
  1073 
Разказ за момчето и кометата
Имало едно време, както разказват в големите томове с приказки... Едно приказно начало - на една не толкова приказна история. Всъщност, тя е съвсем истинска, толкова, колкото е и смъртта, история, която всеки от нас изживява поне веднъж през екзистенциалния си път. Тя е ...
  1037 
На Росица...
А виждаше пеперуди в очите ми, красотата на деня, истинската привързаност, силната обич, нямаше нужда от думи, очите ти казваха всичко, а ако те мълчаха, аз усещах думите през призмата на твоята душа...
За тази, която ме остави, там, в нищото, там, където има само тишина и болка, аз - ф ...
  1452 
За тези, които останаха до мен тогава, когато нямаше никой, само тишина и болка, непоносима болка. За тези, които ме оставиха тогава, когато най-много имах нужда от тях, за тази любов, която все така страни от мен, сякаш ми е чужда, не ме желае, нито ме допуска до себе си, за това дете и божество, к ...
  1247 
Моята приятелка никога не плаче...
Тя е ведра и усмихната като пролетна роса,
тя е светъл лъч в днешния ми ден,
топъл лъх на ангелски крила.
Тя е нежна и красива, дълбока и умислена, ...
  1028 
Най-много от всичко обичам пуканки, а теб обичам повече...
Всяка вечер гледам филм, а с него ям и пуканки, няма по-хубаво нещо, мисля, че гледам филма заради пуканките, ако ги нямаше тях, едва ли щях да гледам толкова често филми.
Сякаш насладата, която носят те, осмисля целия филм, дори след края м ...
  1487 
‘'Хората нищо не виждат. Никога нищо.
Разликата между ангелите и хората е много проста. Повечето от един ангел е вътре, а повечето от един човек навън.'' (Мистър Бог, тук е Анна)
Да, хората наистина нищо не виждат и дори да не е никога, пак не виждат. Защо? Едва ли тази сентенция би провокирала няко ...
  1642 
Propuestas
: ??:??