13.05.2008 г., 13:47

* * *

1.2K 0 1

Моята приятелка никога не плаче...
Тя е ведра и усмихната като пролетна роса,

тя е светъл лъч в днешния ми ден,

топъл лъх на ангелски крила.
Тя е нежна и красива, дълбока и умислена,

тя е светъл лъч в моя ден.
Моето слънце е най-искрящото слънце на света,

то греее и сияе като незалязваща звезда сочи пътя,

държи ме за ръка, носи ме на крилата на радостта.
тя е ведра и усмихната като пролетна роса.
Моето бебе е малко и добричко,
в очите му се крие целият прекрасен свят,
то се смее, то играе, без да търси някого в нощта.
Моето козуначе е вкусно като медна пита,

с крехък крем, 

със стафиди е обвито цялата като шоколаден крем.
                                                                 
****************************************************
Знам и вярвам силно, че там до теб е топло,
там, където моето сърце тупти и
щом е близо до теб, вечно ще тупти,
навеки и вовеки, нали

А щом е така, защо отново съм сам
и далече си ти?
Знам, любовта е с отрова,
но ако двамата с теб си
пожелаем сега,

като сладка стафидка би се превърнала тя,
защото  съм сигурен, защото знам,
че моето бебе е все още там,
все така усмихнато и мило,
моята надежда, моят розов блян,
и още е вкусно, още красиво
като пролетен ден.

Сигурен съм, да, все още знам,
че моето козуначе все още там,
лежи, а може би нани и дано
все така мое остане,
а аз обещавам още сега,
че ще го пазя, като диамант
във ръка, защото съм сигурен,
защото знам, че по-ценно от него не има,
то няма цена, за твоята усмивка бих продал
своята душа.

 И думи, и думи
безкрайни в нощта не ще разкажат
за моето бебе, за нейните ангелски сетива,
защото тя е неземна, подарък от Бога,
изгубя ли я?! Едва ли без него ще мога,
''вярвам, дишам, работя, живея,
и стихове пиша (тъй както умея).

И знам, и вярвам, че с теб животът е песен,
животът е по-хубав от пролетен ден''
Знаеш - липсваш ми повече от всичко...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Истински човек Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...