Тихо се спуска тъма.
Всеки миг нощта ще запее своята песен.
И само луната, тъй светла и цяла,
ще разкъсва мрака небесен.
Тази нощ вятърът бурен го няма
тез облаци черни далеч да прокуди.
Че звездите само леко мъждукат
и вече потъват в забрава.
Дори и древен художник - изкусен творец,
не би нарисувал тази мрачна, злокобна картина.
Но аз, затворил очи, вървя и не спирам,
не спирам към твойто сърце пътя изгубен да диря. ...