Тихо се спуска тъма.

Всеки миг нощта ще запее своята песен.

И само луната, тъй светла и цяла,

ще разкъсва мрака небесен.

Тази нощ вятърът бурен го няма

тез облаци черни далеч да прокуди.

Че звездите само леко мъждукат

и вече потъват в забрава.

Дори и древен художник - изкусен творец,

не би нарисувал тази мрачна, злокобна картина.

Но аз, затворил очи, вървя и не спирам,

не спирам към твойто сърце пътя изгубен да диря.

Ще открия дори друга луна.

Ще докосна всяка звезда.

Ще пречистя душата си с първия лъч светлина.

И знам - теб ще намеря, обляна в утринно слънце и нежна роса.

И тогава ще докосна лицето ти бяло.

От твойте устни жадно ще се напия,

ще отворя в сърцето си ново начало,

за теб нов живот аз ще открия.