Feb 10, 2012, 12:57 PM

* * *

  Poetry » Love
531 0 0

Тихо се спуска тъма.

Всеки миг нощта ще запее своята песен.

И само луната, тъй светла и цяла,

ще разкъсва мрака небесен.

 

Тази нощ вятърът бурен го няма

тез облаци черни далеч да прокуди.

Че звездите само леко мъждукат

и вече потъват в забрава.

 

Дори и древен художник - изкусен творец,

не би нарисувал тази мрачна, злокобна картина.

Но аз, затворил очи, вървя и не спирам,

не спирам към твойто сърце пътя изгубен да диря.

 

Ще открия дори друга луна.

Ще докосна всяка звезда.

Ще пречистя душата си с първия лъч светлина.

И знам - теб ще намеря, обляна в утринно слънце и нежна роса.

 

И тогава ще докосна лицето ти бяло.

От твойте устни жадно ще се напия,

ще отворя в сърцето си ново начало,

за теб нов живот аз ще открия.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Денков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....