9 ene 2025, 14:51  

***

  Poesía
296 1 2

Силата на словото е тайнство. 

То възкресява или тихо убива. 

Над нас са звездните пространства. 

Под нас земята не заспива. 

 

В нея греят светлите ни чувства. 

И освещават тъмните простори.

По пътя към върха на изкуството 

стъпките на словото говорят.

 

Душите мълком сами намират 

олтарното си място под небето. 

Изстраданото слово не умира:

кладата на истината в него свети. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за хубавите думи и Любими, Младен!
  • Прекрасен стих. Поздравление, Стойчо!

    "Душите ни мълком сами намират
    олтарното си място под небето."

    Така е - небето очаква душите в олтара си!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...