9 ene 2025, 14:51  

***

  Poesía
293 1 2

Силата на словото е тайнство. 

То възкресява или тихо убива. 

Над нас са звездните пространства. 

Под нас земята не заспива. 

 

В нея греят светлите ни чувства. 

И освещават тъмните простори.

По пътя към върха на изкуството 

стъпките на словото говорят.

 

Душите мълком сами намират 

олтарното си място под небето. 

Изстраданото слово не умира:

кладата на истината в него свети. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за хубавите думи и Любими, Младен!
  • Прекрасен стих. Поздравление, Стойчо!

    "Душите ни мълком сами намират
    олтарното си място под небето."

    Така е - небето очаква душите в олтара си!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...