9 ene 2025, 14:51  

***

  Poesía
291 1 2

Силата на словото е тайнство. 

То възкресява или тихо убива. 

Над нас са звездните пространства. 

Под нас земята не заспива. 

 

В нея греят светлите ни чувства. 

И освещават тъмните простори.

По пътя към върха на изкуството 

стъпките на словото говорят.

 

Душите мълком сами намират 

олтарното си място под небето. 

Изстраданото слово не умира:

кладата на истината в него свети. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за хубавите думи и Любими, Младен!
  • Прекрасен стих. Поздравление, Стойчо!

    "Душите ни мълком сами намират
    олтарното си място под небето."

    Така е - небето очаква душите в олтара си!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...