9 янв. 2025 г., 14:51  

***

294 1 2

Силата на словото е тайнство. 

То възкресява или тихо убива. 

Над нас са звездните пространства. 

Под нас земята не заспива. 

 

В нея греят светлите ни чувства. 

И освещават тъмните простори.

По пътя към върха на изкуството 

стъпките на словото говорят.

 

Душите мълком сами намират 

олтарното си място под небето. 

Изстраданото слово не умира:

кладата на истината в него свети. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за хубавите думи и Любими, Младен!
  • Прекрасен стих. Поздравление, Стойчо!

    "Душите ни мълком сами намират
    олтарното си място под небето."

    Така е - небето очаква душите в олтара си!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...