***

2 ene 2021, 17:59

Poesía » Filosófica

395 2 1

Газя в кал, утрото надига очи
и не мога да сгрея пръсти.
Над колко обиди и колко мечти
смиряващо се прекръстих?
Беше спомен и спомен ще е...
Времето всичко отмята.
Напусни го за малко това синьо небе...
Господи, слез на земята!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

***

Искате да прочетете повече?

Propuestas