***

2 янв. 2021 г., 17:59

Поэзия » Философская

297 2 1

Газя в кал, утрото надига очи
и не мога да сгрея пръсти.
Над колко обиди и колко мечти
смиряващо се прекръстих?
Беше спомен и спомен ще е...
Времето всичко отмята.
Напусни го за малко това синьо небе...
Господи, слез на земята!

***

Свързани произведения

Комментарии

Предложения