Трябва да ти кажа нещо,
което си мисля.
Не мога да чакам да те видя отново,
ако всяка една секунда можеше да продължи по-дълго.
Какво би направила?
Затварям очи и не мога да спра да мисля за теб
и бляскавата ти усмивка.
Тя е като ярката Луна в ясна нощ.
Просто не мога да те изгубя.
Ти си като сродна душа,
сърцето ми те прие.
Ти ме водиш към щастието,
идваш наоколо и тъмнината изчезва.
Твоята усмивка е виновна,
че ме спечели ти.
Обичам я, много ти отива.
Две кафяви очи ме гледат широко отворени,
тези не съм ги виждал затворени
Косата ти разпиляна или на опашка може и прибрана,
придава нежност и черти,
за които всеки може да ти завиди.
Мисля ли - едва ли?!
Ще се наслаждавам,
докато мога, на това че те познавам
Езикът ми се заплита,
изгубвам се в очите и усмивката ти.
Нерешителността ме яде отвътре,
да ти се обадя ли и да чуя гласа ти,
за да спреш болката.
Глупак съм, зная го
Знаеш, че сърцето ми е искрено
Ние сме просто деца,
а животът е новият кошмар
Знам, гледаш на мен като нещо гнило,
но за теб, сърцето ми остава мило.
© Емил Богданов Todos los derechos reservados