******
Трябва да ти кажа нещо,
което си мисля.
Не мога да чакам да те видя отново,
ако всяка една секунда можеше да продължи по-дълго.
Какво би направила?
Затварям очи и не мога да спра да мисля за теб
и бляскавата ти усмивка.
Тя е като ярката Луна в ясна нощ.
Просто не мога да те изгубя.
Ти си като сродна душа,
сърцето ми те прие.
Ти ме водиш към щастието,
идваш наоколо и тъмнината изчезва.
Твоята усмивка е виновна,
че ме спечели ти.
Обичам я, много ти отива.
Две кафяви очи ме гледат широко отворени,
тези не съм ги виждал затворени
Косата ти разпиляна или на опашка може и прибрана,
придава нежност и черти,
за които всеки може да ти завиди.
Мисля ли - едва ли?!
Ще се наслаждавам,
докато мога, на това че те познавам
Езикът ми се заплита,
изгубвам се в очите и усмивката ти.
Нерешителността ме яде отвътре,
да ти се обадя ли и да чуя гласа ти,
за да спреш болката.
Глупак съм, зная го
Знаеш, че сърцето ми е искрено
Ние сме просто деца,
а животът е новият кошмар
Знам, гледаш на мен като нещо гнило,
но за теб, сърцето ми остава мило.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Богданов Всички права запазени