Усещам дъх на летни нощи

и чувствам спомена в мен.

О, ето, виждам твоя образ,

от глупава усмивка породен.

И сякаш всичко се повтаря

със стари кадри в нов вариант,

където всяка дума зная

и всеки образ е познат.

Усещам нежната прохлада 

от тихи летни дъждове,

които без следа отмиват

онези наши грехове.

Дали различно ще е всичко?

Едва ли, този филм е много стар!

А чувствата дали са нови,

или са спомени с друг финал?

Но ето, времето е спряло,

а ние все така сами

се мъчим всичко да възвърнем

от хубавите стари дни.

И само споменът остана,

за да напомня всеки миг,

че нашата любов я няма 

и е оставила безброй несбъднати мечти.