Спомен
Усещам дъх на летни нощи
и чувствам спомена в мен.
О, ето, виждам твоя образ,
от глупава усмивка породен.
И сякаш всичко се повтаря
със стари кадри в нов вариант,
където всяка дума зная
и всеки образ е познат.
Усещам нежната прохлада
от тихи летни дъждове,
които без следа отмиват
онези наши грехове.
Дали различно ще е всичко?
Едва ли, този филм е много стар!
А чувствата дали са нови,
или са спомени с друг финал?
Но ето, времето е спряло,
а ние все така сами
се мъчим всичко да възвърнем
от хубавите стари дни.
И само споменът остана,
за да напомня всеки миг,
че нашата любов я няма
и е оставила безброй несбъднати мечти.
© Е. Георгиева All rights reserved.
