на Мария
Аз съм там, а ти не знаеш,
зад ъгъла на себе си съм скрит
и знам, за другиго мечтаеш -
ликът ми с мъка е покрит.
Да бъда с тебе е наслада,
макар да знам, че после ще боли
и само за таз утешителна награда
оставям целия ми свят да се руши.
Аз съм там, а ти не знаеш,
зад ъгъла на себе си съм скрит,
а лицето мое параван е,
зад него плача аз открит.
Аз съм там, май вече знаеш,
покорен след тебе аз вървя,
а ти със мене си играеш,
провокираш желанието ми да умра...
© Найден Тотев Todos los derechos reservados
Поздравления!