8.06.2010 г., 21:18

* * *

767 0 1

 

 

                      на Мария

 

Аз съм там, а ти не знаеш,

зад ъгъла на себе си съм скрит

и знам, за другиго мечтаеш -

ликът ми с мъка е покрит.

 

Да бъда с тебе е наслада,

макар да знам, че после ще боли

и само за таз утешителна награда

оставям целия ми свят да се руши.

 

Аз съм там, а ти не знаеш,

зад ъгъла на себе си съм скрит,

а лицето мое параван е,

зад него плача аз открит.

 

Аз съм там, май вече знаеш,

покорен след тебе аз вървя,

а ти със мене си играеш,

провокираш желанието ми да умра...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Тотев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...