на Мария

Аз съм там, а ти не знаеш,

зад ъгъла на себе си съм скрит

и знам, за другиго мечтаеш -

ликът ми с мъка е покрит.

Да бъда с тебе е наслада,

макар да знам, че после ще боли

и само за таз утешителна награда

оставям целия ми свят да се руши.

Аз съм там, а ти не знаеш,

зад ъгъла на себе си съм скрит,

а лицето мое параван е,

зад него плача аз открит.

Аз съм там, май вече знаеш,

покорен след тебе аз вървя,

а ти със мене си играеш,

провокираш желанието ми да умра...