8 июн. 2010 г., 21:18

* * *

771 0 1

 

 

                      на Мария

 

Аз съм там, а ти не знаеш,

зад ъгъла на себе си съм скрит

и знам, за другиго мечтаеш -

ликът ми с мъка е покрит.

 

Да бъда с тебе е наслада,

макар да знам, че после ще боли

и само за таз утешителна награда

оставям целия ми свят да се руши.

 

Аз съм там, а ти не знаеш,

зад ъгъла на себе си съм скрит,

а лицето мое параван е,

зад него плача аз открит.

 

Аз съм там, май вече знаеш,

покорен след тебе аз вървя,

а ти със мене си играеш,

провокираш желанието ми да умра...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Тотев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....