1 abr 2009, 19:58

* * * 

  Poesía
1341 0 12

Лампата е уморена.

Хвърля светлина

с тежките си пръсти

върху мен

и нехайно наблюдава

тъжния ми опит

да се капсулирам в нея

и да се забравя.

 

Тъмното се крие

прашно на тавана.

Денем стъпките му

призрачни

преминават кожата ми

и с венозно гмуркане

вливат се в кръвта ми

на безбожник.

 

Дъното е бреговете,

някога удавени

в болничното осветление

на сърцето.

Някой търси миди.

Само ще поплува

в празното

и ще си отиде.

 

© Силви Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??