1.04.2009 г., 19:58 ч.

* * * 

  Поезия
1448 0 12

Лампата е уморена.

Хвърля светлина

с тежките си пръсти

върху мен

и нехайно наблюдава

тъжния ми опит

да се капсулирам в нея

и да се забравя.

 

Тъмното се крие

прашно на тавана.

Денем стъпките му

призрачни

преминават кожата ми

и с венозно гмуркане

вливат се в кръвта ми

на безбожник.

 

Дъното е бреговете,

някога удавени

в болничното осветление

на сърцето.

Някой търси миди.

Само ще поплува

в празното

и ще си отиде.

 

© Силви Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??