* * *
Лампата е уморена.
Хвърля светлина
с тежките си пръсти
върху мен
и нехайно наблюдава
тъжния ми опит
да се капсулирам в нея
и да се забравя.
Тъмното се крие
прашно на тавана.
Денем стъпките му
призрачни
преминават кожата ми
и с венозно гмуркане
вливат се в кръвта ми
на безбожник.
Дъното е бреговете,
някога удавени
в болничното осветление
на сърцето.
Някой търси миди.
Само ще поплува
в празното
и ще си отиде.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силви Всички права запазени
