5 abr 2011, 22:02

* * *

  Poesía
549 0 0

Ако се поддам на мъка,

радост как да блика?

 

Ненаучен да тъгувам,

как да го умувам?

 

Ненаучен да се смея,

как да го живея?

 

Ако смехът не е дружен,

кому ще съм нужен?

 

Ненаучен да обичам -

всичко ще отричам.

 

Неразбиращ от любов,

на какво ще съм готов?

 

Ако тъна във лъжа,

как ще нося светлина?

 

На душата щом е ясно,

всичко е прекрасно.

 

Ако с грях не си платя,

как ще полетя?!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Благодат Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...