28 jul 2009, 23:12

***

  Poesía » Otra
1.2K 0 25

 

Във дните студени събирам аз съчки,

които неволно редя по лицето.

Напомнят ми някои тежки разлъки,

а други – смеха на девойка напета.

И още ще сбирам за зима студена,

която ще почне да чука на прага.

Ще палят душата ми вечна, нетленна,

с надежда да бъде до края си млада.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Докосваш,Криси!Виждам ,че ти честитят рожден ден,от мен много щастие,ти го заслужаваш.
  • Здравей и тук! Ти събираш съчки за зимата, аз- бисери от броеницата...
    Стихотворението ти е мъдро и красиво!
  • Дойдох късно, но си тръгвам щастлив, че прочетох и почувствах... Поздрави Крис!
  • Тялото е тленно остаряващо - неизбежна откровенност. Душата обаче тя никога не остарява която ще продължава до края да грее в очите ни...
    ----------------------------------------------------------------------
    Благодаря за емоцията!
  • Криси, честито и от мен със закъснение! Бъди жива и здрава и много щастлива! Липсваш, момиче!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...