***

Poetry » Other

1.2K 0 25

Във дните студени събирам аз съчки,

които неволно редя по лицето.

Напомнят ми някои тежки разлъки,

а други – смеха на девойка напета.

И още ще сбирам за зима студена,

която ще почне да чука на прага.

Ще палят душата ми вечна, нетленна,

с надежда да бъде до края си млада.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

димитрова (Лилия Нейкова)

Докосваш,Криси!Виждам ,че ти честитят рожден ден,от мен много щастие,ти го заслужаваш.

2009-11-05T14:31:37+02:00
Уенди (Бианка Габровска)

Здравей и тук! Ти събираш съчки за зимата, аз- бисери от броеницата...
Стихотворението ти е мъдро и красиво!

2009-10-22T18:26:51+03:00
valiordanov (Валентин Йорданов)

Дойдох късно, но си тръгвам щастлив, че прочетох и почувствах... Поздрави Крис!

2009-10-11T23:08:47+03:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Тялото е тленно остаряващо - неизбежна откровенност. Душата обаче тя никога не остарява която ще продължава до края да грее в очите ни...
----------------------------------------------------------------------
Благодаря за емоцията!

2009-10-08T21:40:04+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Криси, честито и от мен със закъснение! Бъди жива и здрава и много щастлива! Липсваш, момиче!

2009-09-28T16:59:44+03:00