11 ago 2009, 15:32

* * *

  Poesía
547 0 0

Не те обичам,

защото съществуваш,

защото си прекрасен,

защото си неземен,

Не те обичам,

защото сме на този свят,

защото мога да те видя,

защото те целувам,

защото се събуждаш и заспиваш.

Не те обичам,

защото мога да те срещна,

защото мога да ти дам душата си,

защото ти си вечност и нежност.

Обичам те,

защото съм будна и жива,

защото тази вселена за теб се е родила,

защото мога да мечтая

за теб, за себе си, за този свят,

защото мога да живея

с тази космическа любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...