* * *
На моите малки мъжленца
Защо сърцето ми
тревожно бие,
защо сълзата иска да се скрие
в окото мое с бръчки украсено
и нямам устни, за да
се засмея...
Обичам ви аз,
гълъбчета мои,
и болките ви
сякаш ме изгарят
и нямам нито миг покой,
понеже майките не могат
да забравят.
Докато дишам, ходя
и живея
на Бога ще се моля
да сте сте живи,
с усмивка да започвате деня
и да сте винаги
щастливи!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ая Цонева Todos los derechos reservados
