11 ene 2008, 9:00

* * * 

  Poesía » Filosófica
454 0 4

                                                      

                                                                                                На моите малки мъжленца

 

Защо  сърцето ми

тревожно бие,

защо сълзата иска да се скрие

в окото мое с бръчки украсено

и нямам устни, за да

се засмея...

Обичам ви аз,

гълъбчета мои,

и болките ви

сякаш ме изгарят

и нямам нито миг покой,

понеже майките не могат

да забравят.

Докато дишам, ходя

и живея

на Бога ще се моля

да сте сте живи,

с усмивка да започвате деня

и да сте винаги

щастливи!

 

 

© Ая Цонева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??