На моите малки мъжленца
Защо сърцето ми
тревожно бие,
защо сълзата иска да се скрие
в окото мое с бръчки украсено
и нямам устни, за да
се засмея...
Обичам ви аз,
гълъбчета мои,
и болките ви
сякаш ме изгарят
и нямам нито миг покой,
понеже майките не могат
да забравят.
Докато дишам, ходя
и живея
на Бога ще се моля
да сте сте живи,
с усмивка да започвате деня
и да сте винаги
щастливи!
© Ая Цонева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
