11.01.2008 г., 9:00 ч.

* * * 

  Поезия » Философска
421 0 4

                                                      

                                                                                                На моите малки мъжленца

 

Защо  сърцето ми

тревожно бие,

защо сълзата иска да се скрие

в окото мое с бръчки украсено

и нямам устни, за да

се засмея...

Обичам ви аз,

гълъбчета мои,

и болките ви

сякаш ме изгарят

и нямам нито миг покой,

понеже майките не могат

да забравят.

Докато дишам, ходя

и живея

на Бога ще се моля

да сте сте живи,

с усмивка да започвате деня

и да сте винаги

щастливи!

 

 

© Ая Цонева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??