13 may 2010, 15:55

* * *

775 0 4

Самотата можем ли

      да наречем сълза?...

Може ли да бъде тя

   приятелка на всеки?...

Всеки сам ли вика

    своята сълза?...

Или тя го вика,

   търсеща утехи?...

 

 

Тя самотна е,

от болка е изляна...

Болка пареща,

от въглен неизтлял...

 

 

Всеки сам ли вика

     своята сълза?...

Или тя го вика

    в спомен изгорял?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Иве! Прекрасна поезия и великолепно посвещение-какво би могло да бъде по-хубаво за да е щастлив старта ти в Откровения. ДОБРЕ ДОШЛА!!!

    ...
    търкулна се една сълза-голяма, кръгла,истинска планета над океан от чудеса- засвети ни над горести и над несрета...
    Сърдечни поздрави!!!
  • Благодаря!!!
  • Поздрав и добре дошла!
  • За моята УЧИТЕЛКА с много обич!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...