Самотата можем ли
да наречем сълза?...
Може ли да бъде тя
приятелка на всеки?...
Всеки сам ли вика
своята сълза?...
Или тя го вика,
търсеща утехи?...
Тя самотна е,
от болка е изляна...
Болка пареща,
от въглен неизтлял...
Всеки сам ли вика
своята сълза?...
Или тя го вика
в спомен изгорял?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Петрова Всички права запазени
Благодаря ти, Иве! Прекрасна поезия и великолепно посвещение-какво би могло да бъде по-хубаво за да е щастлив старта ти в Откровения. ДОБРЕ ДОШЛА!!!
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
