Самотата можем ли
да наречем сълза?...
Може ли да бъде тя
приятелка на всеки?...
Всеки сам ли вика
своята сълза?...
Или тя го вика,
търсеща утехи?...
Тя самотна е,
от болка е изляна...
Болка пареща,
от въглен неизтлял...
Всеки сам ли вика
своята сълза?...
Или тя го вика
в спомен изгорял?...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивелина Петрова Все права защищены
Благодаря ти, Иве! Прекрасна поезия и великолепно посвещение-какво би могло да бъде по-хубаво за да е щастлив старта ти в Откровения. ДОБРЕ ДОШЛА!!!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
