* * *
Самотата можем ли
да наречем сълза?...
Може ли да бъде тя
приятелка на всеки?...
Всеки сам ли вика
своята сълза?...
Или тя го вика,
търсеща утехи?...
Тя самотна е,
от болка е изляна...
Болка пареща,
от въглен неизтлял...
Всеки сам ли вика
своята сълза?...
Или тя го вика
в спомен изгорял?...
© Ивелина Петрова All rights reserved.
Благодаря ти, Иве! Прекрасна поезия и великолепно посвещение-какво би могло да бъде по-хубаво за да е щастлив старта ти в Откровения. ДОБРЕ ДОШЛА!!!