Самотата можем ли
да наречем сълза?...
Може ли да бъде тя
приятелка на всеки?...
Всеки сам ли вика
своята сълза?...
Или тя го вика,
търсеща утехи?...
Тя самотна е,
от болка е изляна...
Болка пареща,
от въглен неизтлял...
Всеки сам ли вика
своята сълза?...
Или тя го вика
в спомен изгорял?...
© Ивелина Петрова All rights reserved.
Благодаря ти, Иве! Прекрасна поезия и великолепно посвещение-какво би могло да бъде по-хубаво за да е щастлив старта ти в Откровения. ДОБРЕ ДОШЛА!!!
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
