Mitvans (Иванъ Митовъ)
230 4248
4 jun 2018, 13:07

6.Тихо плаче тишината 

  Poesía » De amor
392 3 5

Привечер бях с тебе, мила,

да погледам как вълните

раждат се, събират сила

и се плискат във скалите.

 

И заставах до морето

да подишам на прохлада.

Тъжно бе ми на сърцето,

то със болката ми страда.

 

Ти до мен си тиха, кротка,

поглед рееш към морето.

Приближава малка лодка

със рибари от селцето.

 

Здрач е. Прилепи ловуват...

Тихо плаче тишината...

С мисли всеки сам общува,

чути само от душата!

 

Казват: "Любовта е вечна

за сърцата що се любят".

Близо си, но тъй далечна...

Гордост имам... Тя погубва.

 

Де да бях ръка протегнал,

бих докоснал нежно рамо...

Знаех че съм ти дотегнал...

Болката си чувствах само.

 

А нощта бе тиха, нежна...

Рой звездици на небето...

От вселената безбрежна

идва любовта в сърцето.

 

19 ч., 30 май 2016

("Къде си, любов моя")

 

 

 

.

 

 

© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados

Стихотворението е част от цикъла "Китен".

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за коментара, Влади!
    Хубав ден!
  • Красива лирика с чудесна ритмичност, Приятелю! Приеми моите най-искрени почитания за хубавия стих.
  • Благодаря ти за пожеланията, Елена! Успешен ден!
  • тъжно плаче тишината ти...пожелавам да плаче от радост
  • Благодаря ти за коментара, Милко! Всичко добро ти желая!
Propuestas
: ??:??