6.Тихо плаче тишината
Привечер бях с тебе, мила,
да погледам как вълните
раждат се, събират сила
и се плискат във скалите.
И заставах до морето
да подишам на прохлада.
Тъжно бе ми на сърцето,
то със болката ми страда.
Ти до мен си тиха, кротка,
поглед рееш към морето.
Приближава малка лодка
със рибари от селцето.
Здрач е. Прилепи ловуват...
Тихо плаче тишината...
С мисли всеки сам общува,
чути само от душата!
Казват: "Любовта е вечна
за сърцата що се любят".
Близо си, но тъй далечна...
Гордост имам... Тя погубва.
Де да бях ръка протегнал,
бих докоснал нежно рамо...
Знаех че съм ти дотегнал...
Болката си чувствах само.
А нощта бе тиха, нежна...
Рой звездици на небето...
От вселената безбрежна
идва любовта в сърцето.
19 ч., 30 май 2016
("Къде си, любов моя")
.
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
