Mitvans (Иванъ Митовъ)
231 4112
4 июн. 2018 г., 13:07

6.Тихо плаче тишината 

  Поэзия » Любовная
447 3 4

Привечер бях с тебе, мила,

да погледам как вълните

раждат се, събират сила

и се плискат във скалите.

 

И заставах до морето

да подишам на прохлада.

Тъжно бе ми на сърцето,

то със болката ми страда.

 

Ти до мен си тиха, кротка,

поглед рееш към морето.

Приближава малка лодка

със рибари от селцето.

 

Здрач е. Прилепи ловуват...

Тихо плаче тишината...

С мисли всеки сам общува,

чути само от душата!

 

Казват: "Любовта е вечна

за сърцата що се любят".

Близо си, но тъй далечна...

Гордост имам... Тя погубва.

 

Де да бях ръка протегнал,

бих докоснал нежно рамо...

Знаех че съм ти дотегнал...

Болката си чувствах само.

 

А нощта бе тиха, нежна...

Рой звездици на небето...

От вселената безбрежна

идва любовта в сърцето.

 

19 ч., 30 май 2016

("Къде си, любов моя")

 

 

 

.

 

 

© Иванъ Митовъ Все права защищены

Стихотворението е част от цикъла "Китен".

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??