Точно в полунощ
Точно в полунощ принцесата избяга,
блести самотна златната обувка.
Принцът ли? - ами той блажено се изтяга
сред облаци от фалш, кокетност и преструвки.
Точно в полунощ стрелките спряха,
часовникът май пак се развали.
Без нея танците не спряха,
на кой му пука, че си тръгна, за да спи?
Точно в полунощ една звезда
от танца нощен се откъсна,
чертаеща в мрака бледа следа ...