18.11.2015 г., 7:58 ч.

* * * 

  Поезия
370 0 2

Точно в полунощ

 

Точно в полунощ принцесата избяга,

блести самотна златната обувка.

Принцът ли? - ами той блажено се изтяга

сред облаци от фалш, кокетност и преструвки.

 

Точно в полунощ стрелките спряха,

часовникът май пак се развали.

Без нея танците не спряха,

на кой му пука, че си тръгна, за да спи?

 

Точно в полунощ една звезда

от танца нощен се откъсна,

чертаеща в мрака бледа следа

приказката по средата я прекъсна.

 

Принц безгрижен и изплашена принцеса,

забравена обувка, тиква спукана на две...

Приказките пак покоя нощен ми разместват

И събуждат в мен забравено дете.

 

2.06.2015г.

Мими Янева

© Mimi Ivanova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??