* * *
Точно в полунощ
Точно в полунощ принцесата избяга,
блести самотна златната обувка.
Принцът ли? - ами той блажено се изтяга
сред облаци от фалш, кокетност и преструвки.
Точно в полунощ стрелките спряха,
часовникът май пак се развали.
Без нея танците не спряха,
на кой му пука, че си тръгна, за да спи?
Точно в полунощ една звезда
от танца нощен се откъсна,
чертаеща в мрака бледа следа
приказката по средата я прекъсна.
Принц безгрижен и изплашена принцеса,
забравена обувка, тиква спукана на две...
Приказките пак покоя нощен ми разместват
И събуждат в мен забравено дете.
2.06.2015г.
Мими Янева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Mimi Ivanova Всички права запазени
