Събуди ли се рано призори,
наплиска ли очите си с роса,
отвори ли на слънцето
да влезе във очите ти?
Приготви ли деня си за целувка?
Настигна ли го онзи щур хлапак,
който ти отнесе шапката?!
И чашата с вода разплиска?
Напредваш ли? Броиш ли
часовете, които се търкулват
като камъни край тебе?!
Но не успяват да те спънат.
... Верно, то тогава си щастлив!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
