3 nov 2019, 22:44

***:%=) +

  Poesía
485 0 3

където планината среща морето
залезът рисува сълзи
от другата страна луната ярко свети
и върху устните усмивка реди 

 

реалност ли бе или фантазия
върху пясъка студен лежа
а къдриците ѝ сякаш ме полазиха
сън ли е това или греша

 

вълните кротко флиртуват със звездите
очите ѝ блястят в среднощната тъма
сбъдват ли ми се мечтите
или в друго измерение пак греша

 

времето тиктака безпризорно
чашата счупена на сто
душата ми, красиво меланхолно
пумпал полудял, върти се, но за какво

 

подсъзнателно всичко е илюзия
чувствам, че тя е някъде там
сам, изпаднал в конфузия
на небосклона съзирам твоя плам

 

от тъпан удар се чува монотонен
попадам в непознат нюанс
духът ѝ се носи с прилива огромен
дъхът ли ти почувствах в  ухото или съм в транс

 

вълните се разбиват в скалите
слънцето гъделичка след дъжда
ръката ѝ ме милва по косите
не знам какво се случва, но не искам да го спра 

 

утопия ли е или вълшебство
изобщо не ме интересува сега
щом сърцето ми е нейното наследство
относителността нека си върти света


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Продължавй да търсиш ред в хаоса!
    Интересно пишеш, дерзай!
  • Благодаря за градивната критика!
    почти винаги така ми се получава, започваш нещо а накрая се е получило манджа с грозде 😂😂
    За заглавията за хиляден път го споменавам ;ами не ми се отдават, мозъкът ми не е дорасъл за тях 🤣🤣🤣🤣
  • Първият куплет е така наситен образно, като красива картина!
    после те изгубих някъде в илюзии и проекции, хаос от размишления...

    Защо няма заглавие? Поне то можеше да подскаже идеята!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...