където планината среща морето
залезът рисува сълзи
от другата страна луната ярко свети
и върху устните усмивка реди
реалност ли бе или фантазия
върху пясъка студен лежа
а къдриците ѝ сякаш ме полазиха
сън ли е това или греша
вълните кротко флиртуват със звездите
очите ѝ блястят в среднощната тъма
сбъдват ли ми се мечтите
или в друго измерение пак греша
времето тиктака безпризорно
чашата счупена на сто
душата ми, красиво меланхолно
пумпал полудял, върти се, но за какво
подсъзнателно всичко е илюзия
чувствам, че тя е някъде там
сам, изпаднал в конфузия
на небосклона съзирам твоя плам
от тъпан удар се чува монотонен
попадам в непознат нюанс
духът ѝ се носи с прилива огромен
дъхът ли ти почувствах в ухото или съм в транс
вълните се разбиват в скалите
слънцето гъделичка след дъжда
ръката ѝ ме милва по косите
не знам какво се случва, но не искам да го спра
утопия ли е или вълшебство
изобщо не ме интересува сега
щом сърцето ми е нейното наследство
относителността нека си върти света
© Всемнелюб Всички права запазени
Интересно пишеш, дерзай!