14 feb 2015, 21:23

****

  Poesía
1.2K 1 3

 

                    ****

 

Аз стигнах до тук и умирам

за твоята шеметна нежност.

Аз стигнах до тук и не спирам

да плувам в море от безбрежност.

 

Аз стигнах до тук без да зная

дали ще те имам и утре...

и лутам се в своя безкраен

лабиринт от объркани чувства.

 

Аз стигнах до тук и те нося

с дъха си. В ума ми живееш.

Аз стигнах при теб като просяк

и принца, за който копнееш.

 

 

 

 

 

                                                                                                                         На Т.М.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...