14.02.2015 г., 21:23

****

1.2K 1 3

 

                    ****

 

Аз стигнах до тук и умирам

за твоята шеметна нежност.

Аз стигнах до тук и не спирам

да плувам в море от безбрежност.

 

Аз стигнах до тук без да зная

дали ще те имам и утре...

и лутам се в своя безкраен

лабиринт от объркани чувства.

 

Аз стигнах до тук и те нося

с дъха си. В ума ми живееш.

Аз стигнах при теб като просяк

и принца, за който копнееш.

 

 

 

 

 

                                                                                                                         На Т.М.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...