14.02.2015 г., 21:23

****

1.2K 1 3

 

                    ****

 

Аз стигнах до тук и умирам

за твоята шеметна нежност.

Аз стигнах до тук и не спирам

да плувам в море от безбрежност.

 

Аз стигнах до тук без да зная

дали ще те имам и утре...

и лутам се в своя безкраен

лабиринт от объркани чувства.

 

Аз стигнах до тук и те нося

с дъха си. В ума ми живееш.

Аз стигнах при теб като просяк

и принца, за който копнееш.

 

 

 

 

 

                                                                                                                         На Т.М.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...