9 feb 2021, 10:45

***

  Poesía » Civil
861 1 4

***

Нямам тема, за която да се хвана,

от яд дори, аз счупих си калема,

по цял ден ме облъчват от екрана,

освен Ковид, друга тема – не́ма.

 

Политиците ни, внесоха ваксини,

по списък ще имунизират.

Затвориха страната тез гадини,

а болните и бизнеса, умират.

 

Културата отдавна се спомина,

завеси прашни, пуста сцена

народът с маски, бута се във МОЛ-а,

като в трагедия на Мелпомена.

 

Без теми днес сърцето ми се лута

в мракът на духовната ни яма.

Днес изкуството е „кауза пердута“,

за болните души.....

                                    ваксина няма.

 

Авт. Весо: 8.02.2021г.

 

П.П. Не можах да му туря заглавие.

Очаквам съдействие за идеи. Помагайте!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....