9 feb 2021, 10:45

***

  Poesía » Civil
860 1 4

***

Нямам тема, за която да се хвана,

от яд дори, аз счупих си калема,

по цял ден ме облъчват от екрана,

освен Ковид, друга тема – не́ма.

 

Политиците ни, внесоха ваксини,

по списък ще имунизират.

Затвориха страната тез гадини,

а болните и бизнеса, умират.

 

Културата отдавна се спомина,

завеси прашни, пуста сцена

народът с маски, бута се във МОЛ-а,

като в трагедия на Мелпомена.

 

Без теми днес сърцето ми се лута

в мракът на духовната ни яма.

Днес изкуството е „кауза пердута“,

за болните души.....

                                    ваксина няма.

 

Авт. Весо: 8.02.2021г.

 

П.П. Не можах да му туря заглавие.

Очаквам съдействие за идеи. Помагайте!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...