9 февр. 2021 г., 10:45

***

884 1 4

***

Нямам тема, за която да се хвана,

от яд дори, аз счупих си калема,

по цял ден ме облъчват от екрана,

освен Ковид, друга тема – не́ма.

 

Политиците ни, внесоха ваксини,

по списък ще имунизират.

Затвориха страната тез гадини,

а болните и бизнеса, умират.

 

Културата отдавна се спомина,

завеси прашни, пуста сцена

народът с маски, бута се във МОЛ-а,

като в трагедия на Мелпомена.

 

Без теми днес сърцето ми се лута

в мракът на духовната ни яма.

Днес изкуството е „кауза пердута“,

за болните души.....

                                    ваксина няма.

 

Авт. Весо: 8.02.2021г.

 

П.П. Не можах да му туря заглавие.

Очаквам съдействие за идеи. Помагайте!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...