9 may 2018, 2:07

666 мига от пролетта 

  Poesía » De amor
2461 23 33

 

Ще бъде ден. От тези, във които

земята е гореща като жар.

Конете парят морните копита

и търсят хлад при своя господар.

Усетиш ли, помнѝ: ще ти се случа

без блян за нежност в шепа звезден прах.

Захапала луната като куче,

по хищнически вдишвам твоя страх.

Той има цвят на кърваво мастило,

покапало гърдите на света.

Мъглата като мляко съм сгъстила –

добре заключвай входната врата.

Защото, ако вляза, си изгубен.

Не се обръщай повече назад.

По-лоша от кошмар съм. Аз съм луда.

От жаждата за мъст не чувствам глад.

А ти навън по тъмно не излизай.

Чудовището пуснало е стръв

и виното по бялата ти риза

прилича му на... топлата ти кръв.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Снежи! Прегръщам те...
  • Изключителна тъмна готика! Майсторски поднесени метафори с много подходящо заглавие! Браво, много добро!
  • Лирическата е (дяволски) безобидна, Елинка. Благодаря ти, че прочете!
  • Леле!!! Сега ще сънувам кошмари... брррр...
    Направо си е 25-ти кадър...
    Пазете се!!!
  • Радвам се, че сте тук! Приказна и топла да е вечерта ви!
  • За да не повтарям, присъединявам се към коментара на Мария Панайотова и те поздравявам , Яна! Също поздравявам Майстора за избора!
  • Много ми хареса, много......! Поздравления
  • Благодаря...
  • Експресивно и страшничко, браво!
  • Благодаря, че прочетохте.
  • Браво!
  • Въй!!!!! Завалията той!!!!!
  • Произведение, което може да те накара да заобичаш чудовищата. Поздравления!
  • Сила и Любов ще се издигнат!
  • Пепи, Меги, дяволито ви благодаря!
  • Браво, много харесах!
  • Еха, типично по дяволски!
  • Благодаря отново, че се спряхте и коментирахте! Прегръщам ви!
  • Правилно си усетила. Дрогата-любов започва да действа. Време е за противоотрова.
  • Настъпи сезона на ненаситните хищници. Кажи в коя нощ ловуваш, да не налетим на една и съща жертва
    Стих обещание... стих кърваво отмъщение! Вампирясах от кеф
  • Красива и образна поезия, която оставя читателя без дъх. Поздравления!
  • Брутално!!! Направо десятка!
  • Отвя ме!
  • Агресия, която помита! Чак страшничко ми стана, но те поздравявам за експресивната поезия, която ме остави без дъх!
  • Вулкан от чувства, изразени прекрасно!
  • Благодаря ви от сърце! Здрави и вдъхновени бъдете!!!
  • "А ти навън по тъмно не излизай.
    Чудовището пуснало е стръв
    и виното по бялата ти риза
    прилича му на... топлата ти кръв."
    Дяволито и открито ....много запомнящи се образи!
  • Аз бих го кръстила "Причастие". Прекрасно е, Яна, поздравления.
  • Какво сладко предупреждение, такова на каквото не можеш да откажеш! "Стигмата" на фаталната жена. Харесва ми, че въпреки всичко героят ти му е създадено усещането за собствен избор.
    Страхотен стих Яна!
  • Много сила! Помита! Браво!
  • Лирическа закана!Да ме пази Бог!
    Поздравления,Яна!😍
  • Близко ми е като усещане ... Харесах!
  • Лирическата като самодива
    нарочи ли, в косите го оплита.
    Ведно със разума сърцето му изпива
    и без душа той по света се скита...

    Харесах тази агресивна чувственост!
Propuestas
: ??:??