666 мига от пролетта
Ще бъде ден. От тези, във които
земята е гореща като жар.
Конете парят морните копита
и търсят хлад при своя господар.
Усетиш ли, помнѝ: ще ти се случа
без блян за нежност в шепа звезден прах.
Захапала луната като куче,
по хищнически вдишвам твоя страх.
Той има цвят на кърваво мастило,
покапало гърдите на света.
Мъглата като мляко съм сгъстила –
добре заключвай входната врата.
Защото, ако вляза, си изгубен.
Не се обръщай повече назад.
По-лоша от кошмар съм. Аз съм луда.
От жаждата за мъст не чувствам глад.
А ти навън по тъмно не излизай.
Чудовището пуснало е стръв
и виното по бялата ти риза
прилича му на... топлата ти кръв.
© Яна All rights reserved.
Прегръщам те...
