12 abr 2012, 22:53

* * * 

  Poesía
753 0 10

Дори далеч да си от мен, Любов, те чувствам близка.

Как бих ръцете ти докоснал - пролетни цветя, но вледенени...

Във снежна нощ ще те намеря, ще ги стопля във прегръдка тиха

и с долепени длани музика ще нарисуваме - соната за съдби оплетени.

 

И ще разплетем и думи, и съмнения, лъжи - сърдечни, тихи откровения,

сами във себе си - на четири очи, далеч от завистта на милиарди бездни.

 

© Веселин Динчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??