* * *
Дори далеч да си от мен, Любов, те чувствам близка.
Как бих ръцете ти докоснал - пролетни цветя, но вледенени...
Във снежна нощ ще те намеря, ще ги стопля във прегръдка тиха
и с долепени длани музика ще нарисуваме - соната за съдби оплетени.
И ще разплетем и думи, и съмнения, лъжи - сърдечни, тихи откровения,
сами във себе си - на четири очи, далеч от завистта на милиарди бездни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Динчев Всички права запазени
