Дори далеч да си от мен, Любов, те чувствам близка.
Как бих ръцете ти докоснал - пролетни цветя, но вледенени...
Във снежна нощ ще те намеря, ще ги стопля във прегръдка тиха
и с долепени длани музика ще нарисуваме - соната за съдби оплетени.
И ще разплетем и думи, и съмнения, лъжи - сърдечни, тихи откровения,
сами във себе си - на четири очи, далеч от завистта на милиарди бездни.
© Веселин Динчев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
