Хазарт, съдба, шега... или пък друго
е нещото, което ми се случва!?
По-леко днес аз дишам... и се чудя -
защо да търся отговор!?... Излишно е.
Отказвам и да мисля за несгоди!
Не искам вече! Не! А и не мога!
Каквото има да се случва, ще е факт
и сълзите ми няма да помогнат.
Живеем напоследък ден за ден,
така да е, все някога ще свърши...
аз искам само ти да си до мен...
с това ще оправдая на света присъствието си!
Бъди магнитчето ми... рамото... страха...
Бъди си ти... и просто ме обичай...
Бъди приятел... съдник... ако искаш, даже враг...
Бъди това, което заслужавам да получа...!