* * *
Хазарт, съдба, шега... или пък друго
е нещото, което ми се случва!?
По-леко днес аз дишам... и се чудя -
защо да търся отговор!?... Излишно е.
Отказвам и да мисля за несгоди!
Не искам вече! Не! А и не мога!
Каквото има да се случва, ще е факт
и сълзите ми няма да помогнат.
Живеем напоследък ден за ден,
така да е, все някога ще свърши...
аз искам само ти да си до мен...
с това ще оправдая на света присъствието си!
Бъди магнитчето ми... рамото... страха...
Бъди си ти... и просто ме обичай...
Бъди приятел... съдник... ако искаш, даже враг...
Бъди това, което заслужавам да получа...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилия Иванова Всички права запазени