12 may 2015, 14:02  

* * *

  Poesía
1.7K 2 19

Човекът е куче, ми казваше баба,
облизани раните  в сила превръщаш,
понякога седем кори има хляба,
горчи, дращи гърлото, но го преглъщаш.

 

И мислиш си силен си, зъби изронени,
стискаш гризейки живота горчив,
мисли и чувства се скитат прогонени,
напук и на себе си още си жив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Какво да ти кажа,приятелю?Само едно тихо:Благодаря! Както винаги сме на една вълна.
  • Хлябът помага - потулва ридания,
    моли, заклева, теши: "Потърпи!"
    Предъвквам корави, сухи мълчания.
    Преглъщам горчиви, горчиви трохи.

    Извинявай за вметнатото стишие, Наде, с него само отбелязвам тази твоя, чудесна миниатюра!
  • Благодаря,Антоан!Имам още едно мото,нещо казано от Джон Ленън (все в този ред на мисли): "Животът е това, което се случва, докато сме заети да правим други планове".Добре дошъл,на моята страничка! Благодаря,Ачо!
  • Малко закъснял съм в прочита на стиха но много силно ме докосна!Тази творба съм я испуснал но се радвам че я видях и прочетох!Моята баба имаше една фраза която гласеше/Ако не искаш да те боли главата ще ти патят краката/Да почива в мир!!!До нови мила!
  • Благодаря,Ник!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...