12.05.2015 г., 14:02  

* * *

1.7K 2 19

Човекът е куче, ми казваше баба,
облизани раните  в сила превръщаш,
понякога седем кори има хляба,
горчи, дращи гърлото, но го преглъщаш.

 

И мислиш си силен си, зъби изронени,
стискаш гризейки живота горчив,
мисли и чувства се скитат прогонени,
напук и на себе си още си жив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Какво да ти кажа,приятелю?Само едно тихо:Благодаря! Както винаги сме на една вълна.
  • Хлябът помага - потулва ридания,
    моли, заклева, теши: "Потърпи!"
    Предъвквам корави, сухи мълчания.
    Преглъщам горчиви, горчиви трохи.

    Извинявай за вметнатото стишие, Наде, с него само отбелязвам тази твоя, чудесна миниатюра!
  • Благодаря,Антоан!Имам още едно мото,нещо казано от Джон Ленън (все в този ред на мисли): "Животът е това, което се случва, докато сме заети да правим други планове".Добре дошъл,на моята страничка! Благодаря,Ачо!
  • Малко закъснял съм в прочита на стиха но много силно ме докосна!Тази творба съм я испуснал но се радвам че я видях и прочетох!Моята баба имаше една фраза която гласеше/Ако не искаш да те боли главата ще ти патят краката/Да почива в мир!!!До нови мила!
  • Благодаря,Ник!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...