* * *
Човекът е куче, ми казваше баба,
облизани раните в сила превръщаш,
понякога седем кори има хляба,
горчи, дращи гърлото, но го преглъщаш.
И мислиш си силен си, зъби изронени,
стискаш гризейки живота горчив,
мисли и чувства се скитат прогонени,
напук и на себе си още си жив.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени